Едва осми ден от наложените извънредни мерки и доброволната ни самоизолация, а вече се усеща като месец. Трудността може би идва и от това, че никой не може да каже колко точно ще продължи това и каква ще бъде гледката на излизане.
Но нека си дадем време, сега минаваме през най-стресовия период. Дори да не го осъзнаваме, загубата на рутината има много тежък ефект върху психиката ни. Добрата новина е, че човекът е изключително адаптивно същество и бързо привиква към нови обстоятелства. И се мобилизира.
И открива ресурси, които дори не е подозирал, че притежава.
1. Времето.
Със сигурност видяхме, че всякакво време, което сме освободили, оставайки вкъщи, моментално се изпарява в следене на новини, тревога за близки и утроената сложност на всяко битово занимание. Не е точно ваканция. Но ще усетим как бързо ще се пренастроим и ще влезем в ритъм. И когато това приключи, ще излезем с пренаредени приоритети.
2. Воля.
Волята да бъдем единни. Не винаги знаем кое е правилно и кое е грешно. Но промяната изисква единство. Помислете как само за няколко дни светът взе едно изключително трудно решение, пренебрегвайки икономически, политически и всякакви други фактори. На колко много неща казахме „не“, заради едно голямо „ДА“ на здравето и живота на най-уязвимите. А сега помислете какво можем да направим по въпросите на климатичните промени, замърсяването, гладът и мизерията по света.
И ето тук аргументът не е „щом има глад по света, какво сме се загрижили за един вирус“, а трябва да бъде „щом за три дни можем да блокираме света, можем и да спасим всички, който страдат без вода, храна, дрехи, елементарни лекарства“. Стига да го решим.
3. Солидарност.
Нека нямаме съмнение, че идеята на социалната изолация е да облекчим товара над здравната система, която не е проектирана да се справи с такава пандемия. Най-голямата част от населението не е в рисковата група. Но точно тази група сякаш спазва най-строго и безрезервно наложените мерки. Нека пазим по-възрастните от заплахата, а по-младите от дързостта им. С разбиране и любов, и с търпение към техните чувства. Наша е работата да сме информирани, силни и способни.
4. Взаимопомощ.
Става дума за бележките по входовете от хора, които пишат на по-възрастни съседи, че са готови да пазаруват храна и лекарства за тях, за да не се налага те да излизат. Довчера спорихме на събранията на входа каква такса да съберем за ремонт на асансьора, сега сме готови да отделим от времето си и да поемем риск за другия.
Става дума за тези, които не попитаха как ще оцелее бизнеса им, а спряха да шият конфекция и започнаха да шият маски и да ги даряват на здравните заведения. Става дума за тези, които дариха на болници – да, някой с противоречиви условия. Но все пак това показва един скрит запас от средства, производство и време.
5. Доверие.
Да се доверим на експертите и авторитетите, същите тези, които до вчера критикувахме и срещу които протестирахме. И същите тези, които утре ще критикуваме и срещу които ще протестираме с двойна сила. Но днес показахме, че можем да се съобразим с обстоятелствата. Да се доверим на човека до нас, че когато рискуваме работата или бизнеса си, оставайки вкъщи, той или тя ще направят същото. И показахме самодисциплина, каквато много по-развити западни страни не успяха и не успяват.
6. Информираност.
Гледаемостта на новинарските и дискусионните предавания не е била толкова висока от средата на 1990-те, когато нямаше надеждна система за измерване на рейтинги. Само за дни хората достигнаха много над минималното общо ниво на информираност. Показахме, че българинът е интелигентен, любопитен и може да бъде информиран. Ресурс, които трябва да поддържаме и в условията на обичайни политически процеси.
Още един скрит запас тук е връщането на интереса и смисъла в журналистическата професия, която беше драстично девалвирала през последните години. Нека обърнем внимание, че тези хора, заедно с медицинските и служебните лица – и да, заедно с нашите политици – са изложени на най-голям ежедневен риск, за да продължат работата си.
7. Технически.
От години говорим за онлайн уроци и онлайн обучение, но само допреди седмица това изглеждаше почти невъзможно. Сега стартира само за три дни. С много несъвършенства и с много трудности за учители и уч
еници, разбира се. Но открихме, че може да започнем отнякъде.
8. Битови.
Ние сме от тези страни, които все още произвеждат всичко. От тоалетна хартия и маски, през всички хранителни продукти, с които е надарена плодородната ни земя, до бяла техника. Ще оцелеем, дори при много по-драстични обстоятелства. И сега се научихме да ценим бурканите с лютеница и сладко и пластмасовите шишета с ракия от мама и татко, от баба и дядо. Едва ли има друга страна в Европа, която може да се похвали с такава зимнина.
9. Творчество.
Екстремните условия винаги възбуждат творците. И когато са ограничени да представят книгите си или да откриват изложбите си, ние виждаме на какво са способни в социалните мрежи. Виждаме и хора, които за пръв път се захващат да направят клип, стори, песен, да напишат нещо. И доста им се получава. Със сигурност ни зареждат и с доза хумор към ситуацията.
Критичната ситуация променя правилата и облика на обществото ни. Показва ни нови възможности – и страшни и страхотни. И всеки един от нас има силата да намери своето място и да използва тази „пауза“ да осмисли какво наистина иска в живота си.
Пишем тези редове с мисъл за тези, които страдат най-много. Може би са разделени от близките си. Може би гледат как трудът на живота им се изпарява. Може им се налага да работят, може би на черно. Може би се чувстват в плен в дома си. Може би рискуват здравето и живота си за другите всеки ден. Може би се лекуват или са под карантина.
Ние от Body Aesthetics търсим позитиви, не защото омаловажаваме тежестта на ситуацията. А защото се надяваме да продължим заедно да търсим ресурсите да се справим. И това, че продължаваме да общуваме, макар и задочно, ни носи огромна радост.