Казват, че домът е там, където е сърцето. Но сърцето не може да живее извън тялото. Както и другите органи, разбира се. Нека се опитаме да опишем този наш дом, който е навсякъде с нас, който не напускаме през целия си живот. От какво се състоят фасадата, стените, покривът на тази наша своеобразна крепост.

Кожата на клепачите ни е фина, колкото лист хартия, но на ходилата ни е дебела, колкото две монети от по 50 стотинки, сложени една върху друга. Цялата ни кожа представлява 15% от телесното тегло. Като разпъната площ (без да си представяме сцена от филм на ужасите) тя достига два квадратни метра. Постоянно се подновява, подменяйки цялата си повърхност в продължение на един месец. За 70 години живот средностатистическият човек захвърля около 50 кг кожа. Със своите три взаимосвързани слоя, кожата ни защитава, подхранва ни с мастни запаси, произвежда хормони и ни изолира от външната среда.

Чрез кожата си опознаваме света, но тя е и това, което светът първо вижда от нас. Д-р Лин Зийвин казва: „Кожата ни е много интересно нещо, защото е контейнер, тя е като плик, в който се съдържа цялото ни същество“. Но този своеобразен плик, който обгражда всичките ни органи, съдържа и нещо не по-маловажно, но неуловимо. Нашата личност. Начинът, по който сме свикнали да разпознаваме себе си. Лицето, което ни гледа от детските ни снимки, което гледа приятелите ни от профилната снимка в социалните мрежи, с което се гледаме всяка сутрин в огледалото и което бавно и неусетно се променя. Кожата на лицето ни е нашият интерфейс (буквално), излъчването ни пред света. И истинският дневник за преживяното. Дневник, достъпен за всеки.

И това често ни кара да мислим за кожата си като за подъл издайник. Свикнали сме от ранна детска възраст да гледаме на кожата като на враг. Дали издайно се е обелила на коляното и трябва да я крием от мама, за да не ни забрани да си играем. Или в пубертета е произвела малко вулканче на челото ни, точно преди толкова чаканата романтична среща. Или в по-зряла възраст ни сюрпризира със стрии, целулит, а после бръчки, отпуснати гънки… С какво сме заслужили всичко това?

Но питаме ли се как се отнасяме ние с нашата кожа? Дали я хидратираме достатъчно. Или се тъпчем с токсини – под формата на бързи храни, захар, алкохол, цигари – които после изхвърляме през кожата си. Тя е най-големият отделителен орган в нашето тяло. Движим ли се, спортуваме ли достатъчно. Даваме ли ѝ достатъчно витамин D, взимаме ли това, което ни е нужно от слънцето и обратно – предпазваме ли се от вредните му влияния. Или лягаме късно, спим лошо, ставаме рано и започваме да се ядосваме, да се мръщим, да стискаме устни, да бърчим чела, после препускаме сред автомобилни пари и прах, а накрая цял ден да кривим шия над телефона, таблета, компютъра, листа.

И защо после се сърдим на кожата си – че ни издава, че показва пред всички лошите ни навици, липсата на време за себе си, тревогите, злоупотребите със здравето, нещастните моменти. Може би тя ни сигнализира. Казва ни, че е време да си обърнем внимание и да се погрижим за пликът, които държи съдържанието да не се разпилее.

Предстои най-активният, най-социалният сезон от годината, който води със себе си важни събития, празници, почивки, море, планина, срещи с приятели и роднини. През лятото ние се отпускаме и откриваме телата си за допира на света. Така неминуемо показваме резултата от начина си на живот през останалата част от годината.

За мнозина предстои едно от най-важните събития в живота – абитуриентският бал. Но подготовката за това трябва да започне от рано. Няма как да си пропуснал половината часове през годината и да научиш за матурата в деня преди това. Същото е и с кожата – трябва да се започне навреме.

Целта не е да се чувстваш виновен и да се самосъжаляваш. А да повярваш, че никога не е късно да започнеш. За щастие вече съществуват модерни технологии, които могат да ни помогнат да наваксаме и да постигнем за дни резултати, които иначе се компенсират с месеци.

Но това не ни дава оправдание да не се грижим за кожата си ежедневно. Защото ако наистина я възприемаме като нашият дом, нашата своеобразна крепост, то стените ѝ имат нужда от грижа, от ремонт и от подсилване всеки ден.

Ние в Body Aesthetics не вярваме в съществуването на „перфектна“ кожа. Но вярваме в разумната грижа за това, което ни е дадено, за да можем по-пълноценно и активно да общуваме със света около нас. И за да се чувстваме щастливи в своята кожа.