Представата за човешката привлекателност се е променяла през вековете. Всъщност, променяла се е постепенно през всичките тези 5 милиона години, откакто сме се отклонили от маймуните.

И един от основните фактори е окосмяването. Не е нужно да сме фенове на теорията на еволюцията, за да видим, че човекът се отличава от всички други близо 5 000 вида бозайници по липсата на окосмяване. А с течение на времето човекът по естествен път е ставал все по-малко окосмен (разбира се, с изключение на краткото културно-естетическо недоразумение наречено 80-те години на 20-век).

Но защо?

Бозайниците се нуждаят от козина, за да запазят телесната си температура и я губят само поради специфични еволюционни причини. Китовете и моржовете имат гладка кожа, за да плуват по-бързо. Слоновете и носорозите имат много дебели кожи и са много обемисти, затова не изразходват много топлина през студените нощи. Но хората са единствените загубили окосмяването си сред приматите.

Дали това не е част от тайната на успеха на човека в животинския свят?

Отговорът, идва с развитието на генетиката. През 2016 д-р Марк Пейгъл от Университета в Рединг (Англия) и д-р Уолтър Бодмър от болницата „Джон Радклиф“ в Оксфорд предлагат едно различно решение на мистерията, която мъчи учените от десетилетия. Те твърдят, че хората са загубили космите по тялото си, за да се освободят от външни паразити, които заразяват кожата – въшки, бълхи, кърлежи – и болестите, които разпространяват.

„Космите по тялото осигуряват привлекателно и безопасно убежище за насекоми като кърлежи, въшки, хапещи мухи и други ектопаразити“, казва д-р Пейгъл. „Тези същества не само предизвикват кожни дразнения, но носят вирусни, бактериални и протозойни заболявания като малария или лаймска болест, които могат да причинят хронични медицински проблеми и в някои случаи смърт.“

Хората са открили огъня, научили са се да строят подслон и да шият дрехи и вече не са имали нужда от козината, която е била развъдник на всякакви паразити. Тогава природата сама ги е освободила от нея, без да трябва да страдат в студената нощ.

Но при темповете, с които се развива човекът еволюцията винаги е имала нужда от тласъка на откритията и технологиите. Тогава е бил огънят, в днешни дни имаме лазерът.

Грижата за тялото е особено важна в съвременния ни живот, когато същият този прогрес ни принуждава да живеем в многократно по-замърсена среда от нашите предци. И модерните технологии в медицината са необходимост, за да противостоим на опасностите, пред които ни изправя съвременният свят. Революционните технологии, с които разполагаме днес, са просто част от нашата еволюция като биологичен вид. И те винаги задоволяват една и съща нужда – да ни дадат най-добрите шансове за оцеляване и развитие.

Нищо чудно тогава, че представата за красота и привлекателност е свързана и с окосмяването.

 

„Веднъж след като липсата на окосмяване се е развила по този начин, тя вероятно е станала обект на сексуална селекция – черта в единия пол, която се харесва на другия“, казва д-р Пейгъл. „Гладката и чиста кожа може би се е превърнала в символ на здравето, привлекателна като опашката на паун, и може би това обяснява защо жените по естествен път са по-малко окосмени от мъжете и защо полагат повече усилия за отстраняване на космите по тялото си.“

Невробиологът Дейвид Крюз и биологът Браян Диаз твърдят, че женският пол е първият пол на планетата и че женският организъм се развива еволюционно по-бързо. Техните проучвания показват, че женското начало и естрогенът са наследствени, а мъжкото начало и андрогенът са производни. Женските хормони са в основата на двуполовите видове, например. Може би това е причината женската красота да бъде основен обект на възхищение през вековете (разбира се, без да пренебрегваме фантастичните мъжки екземпляри на древногръцките скулптури). Защото, що се отнася до окосмяването, жената се е развивала по-бързо от мъжа.

Защото жената и порцелановата ѝ кожа са еволюцията, нашето бъдеще.